Трофим и Доримедонт укротили лъв, леопард и мечка с голи ръце
Църквата уважава през днешния ден паметта на Св. мчци Трофим, Саватий и Доримедонт. Те живели през трети век, шеф на град Антиохия тогава бил Атик, наречен още Илиодор. Той уредил шумно тържество в чест на езическите богове. В този ден в града пристигнали Трофим и Саватий.
Идолопоклонниците като разбрали, че са християни, ги отвели при градоначалника. Когато не пожелали да се откажат от вярата си, ги подложили на мъчения. Трофим бил отведен в пандиза, а Саватий умрял с мъченическа гибел.
След някое време шефът на Антиохия решил да го изпрати на Дионисий, шеф на Фригия, който познавал като човек още по-зъл и яростен. Надявал се, че при тоя нечовечен човек Трофим ще се откаже от вярата си.
Целият път до Фригия бил ужасно изтезание за Трофим. Обут в стоманени обуща с остри гвоздеи от вътрешната страна, той вървял след бойците на коне. Тежките премеждия по пътя обаче не сломили твърдостта на Трофим. Той бил доведен в град Синад и изправен пред шефа на региона Дионисий, който заповядал да бъде подложен на безпощадни мъчения. Мъчителите опалвали с огън раните му. Измисляли нови и нови, по-тежки мъчения. После го хвърлили в пандиза.
В същия град живеел благороден и богат жрец, на име Доримедонт. Той бил християнин, само че скришен, заради боязън от езичниците. Като разбрал за ситуацията на Трофим, почнал да го посещава в пандиза. Донасял му храна и други нужни неща. Превързвал раните му.
Настъпил някакъв езически празник, на който участвал Дионисий с всички знатни градски сановници. Доримедонт не отишъл на празника. Дионисий забелязал отсъствието му и пратил хора да го повикат. Доримедонт дал отговор на пратените, че е християнин и че като християнин не може да участва на езическо празненство.
Дълго Дионисий приказвал на Доримедонт за да го убеди да се откаже от вярата си, само че не съумял. Тогава го предал на мъчения. При изтезанията той не мълчал, не охкал, а убеждавал мъчителите си да познаят истината. Думите му разгневили шефа. И той почнал да прави мъченията все по-тежки. Твърдостта на мъченика се оказала непоколебима.
Почувствал себе си слаб да принуди Доримедонт да се откаже от вярата си в единия Бог, Дионисий наредил да го затворят в тъмницата и още веднъж почнал да мъчи Трофим. Но и Трофим, както преди, останал непоклатен. Той приемал всяко ново изтезание с признателност към Бога.
След като се посъветвал с доближените си, Дионосий решил да съобщи и двамата, Трофим и Доримедонт, да бъдат изядени от зверовете в цирка. Пред голямо голям брой народ прислужниците му ги довели в цирка и поискали да бъдат пуснати против тях мечка, леопард и лъв. Зверовете ги заобиколили, само че не се допрели до тях. Мнозина от присъстващите там езичници, като видели това, почнали да славят Бога. Те изразявали възхищението си, че същинския Бог по дивен метод пази своите чиновници.
Тогава било заповядано да ги обезглавят с меч. Така агинали през 278 година Трофим и Доримедонт.
Идолопоклонниците като разбрали, че са християни, ги отвели при градоначалника. Когато не пожелали да се откажат от вярата си, ги подложили на мъчения. Трофим бил отведен в пандиза, а Саватий умрял с мъченическа гибел.
След някое време шефът на Антиохия решил да го изпрати на Дионисий, шеф на Фригия, който познавал като човек още по-зъл и яростен. Надявал се, че при тоя нечовечен човек Трофим ще се откаже от вярата си.
Целият път до Фригия бил ужасно изтезание за Трофим. Обут в стоманени обуща с остри гвоздеи от вътрешната страна, той вървял след бойците на коне. Тежките премеждия по пътя обаче не сломили твърдостта на Трофим. Той бил доведен в град Синад и изправен пред шефа на региона Дионисий, който заповядал да бъде подложен на безпощадни мъчения. Мъчителите опалвали с огън раните му. Измисляли нови и нови, по-тежки мъчения. После го хвърлили в пандиза.
В същия град живеел благороден и богат жрец, на име Доримедонт. Той бил християнин, само че скришен, заради боязън от езичниците. Като разбрал за ситуацията на Трофим, почнал да го посещава в пандиза. Донасял му храна и други нужни неща. Превързвал раните му.
Настъпил някакъв езически празник, на който участвал Дионисий с всички знатни градски сановници. Доримедонт не отишъл на празника. Дионисий забелязал отсъствието му и пратил хора да го повикат. Доримедонт дал отговор на пратените, че е християнин и че като християнин не може да участва на езическо празненство.
Дълго Дионисий приказвал на Доримедонт за да го убеди да се откаже от вярата си, само че не съумял. Тогава го предал на мъчения. При изтезанията той не мълчал, не охкал, а убеждавал мъчителите си да познаят истината. Думите му разгневили шефа. И той почнал да прави мъченията все по-тежки. Твърдостта на мъченика се оказала непоколебима.
Почувствал себе си слаб да принуди Доримедонт да се откаже от вярата си в единия Бог, Дионисий наредил да го затворят в тъмницата и още веднъж почнал да мъчи Трофим. Но и Трофим, както преди, останал непоклатен. Той приемал всяко ново изтезание с признателност към Бога.
След като се посъветвал с доближените си, Дионосий решил да съобщи и двамата, Трофим и Доримедонт, да бъдат изядени от зверовете в цирка. Пред голямо голям брой народ прислужниците му ги довели в цирка и поискали да бъдат пуснати против тях мечка, леопард и лъв. Зверовете ги заобиколили, само че не се допрели до тях. Мнозина от присъстващите там езичници, като видели това, почнали да славят Бога. Те изразявали възхищението си, че същинския Бог по дивен метод пази своите чиновници.
Тогава било заповядано да ги обезглавят с меч. Така агинали през 278 година Трофим и Доримедонт.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ